Прилепите и електромагнитните полета: какво знаем за невидимите сигнали в природата

Когато мислим за замърсяването на околната среда, обикновено се сещаме за пластмаса в океаните, смог в градовете или пестициди в почвата. 

Но има и друго въздействие - невидимо, тихо и често пренебрегвано.

Електромагнитната среда около нас.

С разрастването на технологиите ние създаваме все по-плътна мрежа от сигнали - от електропроводи до безжични устройства. За нас те са удобство. Но за някои животни могат да бъдат смущение в самата им връзка с природата.

Прилепите са точно такъв пример.

Прилепите не „виждат“ само с ехолокация

Прилепите са известни със своята ехолокация. Те излъчват високочестотни звуци и улавят ехото, което се връща от околните обекти. Така могат да летят в тъмното, да избягват препятствия и да ловуват насекоми с изключителна точност.

Но ехолокацията работи най-добре на по-къси разстояния. За по-дълги разстояния някои видове прилепи използват и други природни сигнали. Научни изследвания показват, че прилепите могат да се ориентират чрез магнитното поле на Земята и да го „калибрират“ по залез слънце. Това е наблюдавано например при големия нощник (Myotis myotis) и други мигриращи видове прилепи (Holland et al., 2006; Holland, Borissov & Siemers, 2010; Schneider et al., 2023).

Тази способност се нарича магниторецепция - вграден вътрешен компас при много животни, който улавя естественото магнитно поле на Земята, за да се ориентират по време на миграция на дълги разстояния.

Къде се появява въпросът за изкуствените ЕМП?

Научните изследвания показват, че някои видове прилепи използват магнитното поле на Земята като част от своята ориентация. Това поставя важен въпрос: може ли изкуствената електромагнитна среда да създава допълнителен стрес за животни, които разчитат на толкова фини природни сигнали?

Засега отговорът не е еднозначен. Има данни, че радиочестотните електромагнитни полета могат да влияят върху ориентацията и поведението на някои животни, но при прилепите са нужни повече директни изследвания (Karipidis et al., 2023). Затова темата е важна най-вече от гледна точка на предпазливото планиране: чувствителни местообитания като пещери, горски маршрути и зони за хранене трябва да се разглеждат внимателно при изграждане на нова инфраструктура.

Косвено значение може да има и въздействието върху насекомите. Те са основна храна за много видове прилепи, а част от научната литература разглежда електромагнитните полета като един от възможните допълнителни фактори, наред с пестициди, загуба на местообитания, светлинно замърсяване и климатични промени (Thill, Cammaerts & Balmori, 2024).

Защо прилепите са толкова важни?

Прилепите често са неразбрани, но ролята им в природата е огромна. Много видове се хранят с насекоми и така подпомагат естествения контрол на вредители. Други участват в опрашването и разпространението на семена, особено в тропични и субтропични екосистеми (Kunz et al., 2011).

Какво можем да направим?

Технологиите са част от ежедневието ни. Целта не е да ги отричаме, а да ги използваме по-разумно.

1. По-доброто планиране има значение: чувствителни зони като пещери, гори, влажни зони и известни маршрути на прилепи трябва да се разглеждат внимателно при изграждане на нова инфраструктура. За прилепите вече е добре известно, че светлинното замърсяване, загубата на местообитания и намаляването на насекомите са сериозни фактори на натиск (Bat Conservation Trust, n.d.).
2. У дома също можем да започнем с малки стъпки: да изключваме ненужни устройства през нощта, да намалим излишното осветление навън и да оставяме повече тъмни, спокойни пространства за нощния живот около нас.

В EMF Protection вярваме, че здравословната среда не е само въпрос на личен комфорт. Тя е част от по-голям баланс между човека, технологиите и природата. Колкото по-внимателно използваме невидимите сигнали около нас, толкова повече място оставяме и за невидимите герои на нощта.

----------
Източници:

Holland, R. A., Thorup, K., Vonhof, M. J., Cochran, W. W., & Wikelski, M. (2006). Bat orientation using Earth’s magnetic field. Nature, 444(7120), 702. https://doi.org/10.1038/444702a

Holland, R. A., Borissov, I., & Siemers, B. M. (2010). A nocturnal mammal, the greater mouse-eared bat, calibrates a magnetic compass by the sun. PNAS, 107(15), 6941-6945. https://doi.org/10.1073/pnas.0912477107

Schneider, W. T., Holland, R. A., Keišs, O., & Lindecke, O. (2023). Migratory bats are sensitive to magnetic inclination changes during the compass calibration period. Biology Letters, 19(11), 20230181. https://doi.org/10.1098/rsbl.2023.0181

Karipidis, K., Brzozek, C., Mate, R., Bhatt, C. R., Loughran, S., & Wood, A. W. (2023). What evidence exists on the impact of anthropogenic radiofrequency electromagnetic fields on animals and plants in the environment: A systematic map. Environmental Evidence, 12, 9. https://doi.org/10.1186/s13750-023-00304-3

Thill, A., Cammaerts, M.-C., & Balmori, A. (2024). Biological effects of electromagnetic fields on insects: A systematic review and meta-analysis. Reviews on Environmental Health, 39(4), 853-869. https://doi.org/10.1515/reveh-2023-0072

Kunz, T. H., Braun de Torrez, E., Bauer, D., Lobova, T., & Fleming, T. H. (2011). Ecosystem services provided by bats. Annals of the New York Academy of Sciences, 1223(1), 1-38. https://doi.org/10.1111/j.1749-6632.2011.06004.x

Bat Conservation Trust. (n.d.). Threats to bats. https://www.bats.org.uk/about-bats/threats-to-bats